Разпространение и биотоп
Шипоопашатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров (с изключение на вътрешните области в Хърватия, Сърбия, Босна иХерцеговина и Западна България), островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови.
В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. h. boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 m, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.
Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти.
Начин на живот
Шипоопашатата костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Зимува в дупки с дълбочина до 90 cm, които изкопава в сухи склонове с рохкава почва.
Шипоопашатата костенурка снася на 2-3 пъти по 2-5 бели издължени яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 100-120 дни.
Застрашеност
Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания.
|